Преди време докато стоях в едно ресторантче, пиех бира и гледах морските вълни, чух тази песен.
Тя ме върна години назад, на едно точно определено място :о)
Преди време докато стоях в едно ресторантче, пиех бира и гледах морските вълни, чух тази песен.
Тя ме върна години назад, на едно точно определено място :о)
Тази сутрин, докато чаках брат си пред един офис, открих много приятно кафе.
Поръчах си едно капучино и се наслаждавах на ваканцията си и хубавото време, гледайки как хората отиват на работа :о)
Снимката е от www.dreamstime.com
Тези дни се абонирах за www.dreamstime.com много интересен сайт за сток фотография.
И в него открих някои снимки които ме вдъхновиха :о) за първия пост в категорията “от пръв поглед” :о)
Отдавна не съм писал в блога си.
Идеята на този сайт беше да описвам и споделям моите лични впечатления и емоции. Но напоследък няма толкова силни неща, които да ме накарат да пиша :о)
Затова пък често срещам неща които ми правят впечатление и искам да споделя.
Затова реших да създам тази категория, която е нещо като разширен twitter и в която ще споделям и описвам неща които просто са ми харесали от пръв поглед :о)
Приятна и забавна песничка, която ми повдигна настроението днес :о) http://youtu.be/xSOw4KGiY8U
Едно усмихнато човече и още едно усмихнато човече правят две усмихнати човечета.
Но едно усмихнато човече и едно нацупено човече какво правят.
По някой път стават две усмиханти човечета, но понякога стават две нацупени човечета.
Интересно как може да се промени това, че винаги да стават две усмихнати човечета
Много приятен и нежен инструментал.
След като имах възможността да гледам чудесния сериал по телевизията, сега се захванах да прочета книгата.
Книгата се чете много лесно и според мен е страшно увлекателно написана.
Прави ми впечатление, че напоследък харесвам много филми и книги при които действието се развива в началото на XX век. Време без телевизия, телефони и компютри.
Със сигурност ми харесва липсата на динамика в това време и възможността хората да си общуват очи в очи (без уеб камери :о)).
Спомням си като бях ученик, една задача по математика ме беше затруднила. Нямах идея как да я реша. Погледнах към дъската и там един съученик започна да я решава, видях начина по който трябва да се реши и я реших.
Съученикът ми започна правилно, но не можа да я реши.
Пиша това защото покрай истинските истории написани в много от блоговете, човек може да почерпи идеи и даже готови решения за собствените си проблеми, но уви пишещите които са измислили решението, не винаги го виждат и продължават да се лутат в проблемите си.